ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако тези избори не подпишат окончателния некролог на българската социология, не знам кое нещо във Вселената ще го направи. Всички „големи“ агенции се провалиха в прогнозирането на резултата, и то така мощно и величествено, че баналното обяснение за платените изследвания вече не ми е достатъчно. Или нашите социолози вече за нищо не стават, или респондентите вече вземат всеки социологически въпрос на бъзик и говорят каквото им хрумне. Тази катастрофа на данните беше предизвестена, но това не я прави по-малко величествена. Агенциите не успяха да познаят мястото на нито една партия. Голям социологически шлем.
Но за да не бъдем твърде критични, поне за едно нещо изследванията бяха прави. Че голямата битка ще бъде между Румен Радев и Анастас Герджиков. Проблемът е, че това можеше да го предскаже всеки, дори и кварталните пиянки от Подуянския пазар, на които политиката им е просто хоби. Точно такъв двубой ще наблюдаваме в неделя. И преди да кажем няколко думи за предстоящата битка, ми се иска да върнем лентата с месец назад, за да видим какво точно очаквахме да се случи. След като дълго време стояха в политическа нелегалност, тоест изобщо не се знаеше дали забелязват, че ще има президентски избори, ГЕРБ направиха странична маневра и не издигнаха партиен кандидат. Вместо това подкрепиха ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков. Дежурните саксофонисти изригнаха в кресчендо – ето, срещу зеления чорап издигаме изящен филолог, познавач на Аристотел, интелектуален титан с усещане за древногръцка култура. Медийните нестинарки също се събудиха и започнаха да се хвърлят на черджето пред новия кандидат. Сега Радев вече щял да има проблем – срещу него излизал истински учен, обединител, мислител и настоящият държавен глава щял да има големи проблеми да го прегази. Междувременно в далечния ъгъл на ринга „Правосъдие за всеки“ издигнаха кандидатурата на Лозан Панов за президент, а „Демократична България“ побърза да го подкрепи. Изведнъж анализите станаха сериозни. Битката доскоро изглеждала предрешена, но сега на фронта излизал още един величествен кандидат, супергероят на съдебната реформа. Само да ви припомня, че точно този герой взе малко над 3 процента на вота, а „Правосъдие за всеки“ още на първия ден след изборите се извини, че изобщо го е издигнало. Красиви времена, мама му стара. Социологията (социолъгията по-скоро) започна да предрича оспорвана надпревара, а някои от тях дори бяха убедени, че на балотажа може да видим един срещу друг Румен Радев и Лозан Панов.
Сега, когато димът от битката слегна и полутруповете по полето надават болезнени стонове след цялата безмилостна сеч на избирателя, е време да обобщим президентската надпревара. Истината е, че основният сблъсък на него беше Румен Радев срещу ГЕРБ. Това е голямата истина и заради това можем съвсем спокойно да разглеждаме Лозан Панов като политически трол, който не само не намери място за себе си в това състезание, ами и по същество обслужи ГЕРБ. Защото вкара една агресивна анти-Радев стилистика в своите изяви и според мен така допълнително отврати нормалните избиратели. Те очакваха от него визия за бъдещето, а получиха телевизионна врачка с втренчен поглед. Тази кампания слага и край на политическото бъдеще на Панов, колкото и забавен да беше на моменти, защото се нареди много по-близо като резултат до Луна, отколкото до Радев. Аз почти никога не познавам на избори, защото съм пристрастен, но за резултата на Панов познах. Той беше ясен.
Балотажът в неделя донякъде напомня сблъсъка на Георги Първанов и Волен Сидеров от 2006 г. И тогава се стигна до втори тур заради ниска активност на изборите, но и тогава беше ясно, че едната фигура е абсолютно безспорен фаворит. Същото е и днес. Румен Радев води със смазваща преднина на Герджиков, и то напук на всички обиди и крясъци към него, че не е обединител, а разединител на нацията. Подкрепата за него говори съвсем друго – тя е доста надпартийна и многобройна и това със съскане скоро ще го признаят дори и най-големите му противници. Но нека да се опитаме и да подходим обективно и да видим има ли шанс Анастас Герджиков за по-добро представяне в неделя и възможно ли е да се окаже политическата изненада на сезона. Всички виждаме предимствата на професора – това е човек вън от политиката, а това в България работи. Всички се интересуват от политика и всички я мразят. Да дойдеш вън от тази сфера, се счита за голямо постижение. Големият проблем на Герджиков обаче е толкова всеобхватен, че е очевиден за всички. Големият му проблем се нарича ГЕРБ. И Бойко Борисов. Можем до утре да си говорим за срива на БСП, за издънването на ИТН, за наритването на ДБ и за пълното изхвърляне на Мая от парламента, но истината е, че ГЕРБ също са в много сериозно отстъпление. Те за втори пореден път загубиха избори, а дори и там, където спечелиха, спечелиха заради местната си власт и феодализирано управление. Но скоро и това ще свърши. Протестната енергия влезе във въртележката на изборите, но по никакъв начин не е укротена. А мишената на тази енергия е една – ГЕРБ. Сянката на ГЕРБ наднича зад иначе благовидния профил на професора, а това не е подбутваща сила, а котва, която те влачи към дъното. ГЕРБ използваха Герджиков, за да се скрият зад неговия гръб, но това е партия, която не може да стои в благоприлично мълчание. Те задодаха на ректора на СУ една агресивна стилистика, започнаха да го карат да атакува Радев за щяло и нещяло, партизираха срещите му докрай и така идеята за инициативен комитет от интелектуалци беше унищожена.
Второ – Борисов използва Герджиков за мюре и същевременно нарцистичният му инстинкт отново сработи. Следих внимателно, но не забелязах експремиера на нито една от срещите с кандидата за президент. Дали това беше премислена стратегия (ако е така, тя се оказа безкрайно тъпа), или беше някаква досада на Борисов от интелектуалеца кандидат, не знам, но е факт, че прегръдката на ГЕРБ основно те души. Всъщност точно от това няма да успее да се отърве Герджиков. Той трябва да преформатира своя образ и най-важното, ако иска да даде истинска битка, трябва ясно да каже своето отношение към кюлчетата, чекмеджетата, магистралите и всичко друго, което ни заля като вълна от разкрития. Защото борбата за президентското място всъщност трябва да дефинира бъдещето на България, както и кое е „нормалност“ – битка с корупцията или пачки по тайни места и изнасянето на милиони с чували.
Точно заради това Герджиков е обречен. Той е усмирителната риза на една наказвана партия и това така и не му позволи да демонстрира изисканата интелектуалност, която всички очакваха от него.
Според мен Румен Радев е фаворитът за балотажа и това е толкова очевидно, че дори социологията няма как да излъже за него. Ако Радев победи, той ще разруши още една опорна точка на прехода – че всеки държавен глава досега е бил избиран с гласовете на ДПС. Всъщност именно факторът „ДПС“ е потенциален проблем за него. Видяхме удивителна демонстрация от ДПС – партията размаза на вота в чужбина. Точно както единствено и само ние от БСП предупреждавахме. Отпадането на ограниченията за секции в страни вън от ЕС отприщи Движението. И колко хитро само го направиха. Нарочно проспаха юлските избори, за да изригнат на ноемврийските. Над 90 хиляди гласа само от Турция. Очевидно е, че такава мобилизация не е по силите на партия като ДПС. Там със сигурност е замесена турската държава и по същество тя се превърна в участник в българския политически процес. Трудно е да се каже доколко същите тези гласове могат да бъдат мобилизирани за втория тур на президентските избори, но ако е възможно, те всички ще бъдат обърнати срещу Радев. ДПС в много отношения е по-опасен противник от ГЕРБ, но Радев е наясно срещу какво се изправя. Тоест победата му минава не през Анастас Герждиков, а през битка с остатъците от олигархичния модел, който се опитва да оцелее и заради това надава постоянен болезнен вой.
Ето това ще е баталната картина в неделя. Но това е битка, която нормалните хора могат да посрещнат с оптимизъм. А това не е малко. Никак не е малко.
